Работа по граждански договор

Мартин Петков
Management of EU Funds
Consulto Bulgaria Ltd, www.consultobg.com

Под граждански договор следва да се разбира договор за извършване на работа чрез личен труд. Този договор характеризира отношенията между Възложител и Изпълнител (а не работодател и служител) като еднократни (нямащи цикличен характер) в рамките на конкретна услуга, чрез която следва да се извърши дадена работа и да се постигне определен резултат. Т.е. определящо е не наличието на работно време или работно място (както при трудовото правоотношение), а постигането на краен резултат от страна на Изпълнителя, при което Възложителят не се интересува от това - къде или кога се извършва работата от страна на Изпълнителя.

Гражданският договор представлява споразумение между Възложител и Изпълнител, спрямо който намира приложение гражданското право и в частност - Законът за задълженията и договорите (виж Договор за изработка). С него Възложителят възлага на Изпълнителя изпълнението на дадена задача с установен краен резултат срещу заплащане на възнаграждение.

В този смисъл - основните характеристики на гражданския договор са: посочване на изискуемия краен резултат, срок за изпълнение и възнаграждение, дължимо на Изпълнителя.

По такъв договор се дължи внасяне на осигурителни вноски от страна на Възложителя и на Изпълнителя, като Възложителят ги удържа служебно при изплащане на възнаграждението и издава на Изпълнителя Служебна бележка за изплатени суми, която впоследствие Изпълнителят прилага към годишната си данъчна декларация и отчита при формирането на облагаемата данъчна основа.

Лицата, работещи по трудов договор имат право да полагат личен труд по силата на сключени граждански договори, доколкото не влизат в конфликт на интереси с осъществяваната от тях дейност по трудовото им правоотношение. За това не се изисква разрешение или одобрение от страна на Работодателя по трудовото правоотношение. Негово съгласие е необходимо в случаите, когато служителят иска да сключи втори трудов договор с друг работодател.