Истински феномен в дизайна, Ралица, майка на две съвсем малки момиченца, разказва за своята работа:

Казвам се Ралица Вакарелска и съм на 27 г. Завършила съм магистратура Графичен дизайн и Художествено – пространствено проектиране. От около 10 години работя като уеб дизайнер, а от около три години се занимавам и с продукт дизайн. Имам няколко страсти: да рисувам, да колекционирам пръстени, да изработвам панери от вестници, да шия гоблени, дори и да си правя бижута от мъниста. Но нищо не може да се сравни с една сравнително нова за мен страст, която вече близо три години владее сърцето ми, а именно: ръчно изработените картички. Запали ме една колежка, която изработваше картички с доста интересна техника – квилинг. Когато разгледах нейните модели, много исках да се науча как се правят различните форми и “завъртулки”, затова започнах да търся информация за тази техника в Интернет. Покрай сайтовете за квилинг попадах и на други сайтове за ръчно изработени картички. Снимките и примерите, които откривах, така ме изпълваха с позитивна енергия, исках всичко, което виждам да пресъздам. Но уви тогава нямах достатъчно време да правя картички, защото ходех на работа, и нямах достатъчно материали.

Постепенно започнах да си набавям различни цветове картони, панделки, копчета, мъниста, печати, мастила и други. Повечето материали ми дадоха възможност да развихря въображението си и да използвам вдъхновението,с което моята колежка ме беше заредила.

Не след дълго забременях, от този момент до самото раждане на моето първо детенце, времето сякаш летеше, дори неразбран кога са минали 9 месеца. Малко преди да се роди Изабела се замислих, че покрай нея сигурно изобщо няма да имам време да правя картички, но всъщност се оказа, че ми остава достатъчно време за моето новооткрито хоби.

Всички картички, които изработвах, просто събирах в една кутия и ги пазех за себе си, с такава любов и с такова желание ги правех, че ми беше трудно да се разделя с тях, не се бях замисляла, че мога да ги продавам. Е, разбира се си мечтаех и все още мечтая, да си имам собствена галерия, в която да изложа всичко, което съм правила. Мечтаех си и за сайт, в който хората да могат хем да разглеждат моите творения, хем ако си харесат някое да си го купят. Естествено както има една пословица: Обущарят бос ходи, та и аз така занимавам се с уеб дизайн, а все още нямам сайт :), не ме спира самата изработка на сайта, а това, че според мен много скъпо би излезнала доставката на картичка до потребителя.

Един ден бях направила нов модел картичка, която исках да подаря на приятели, но преди да я пусна в пощенската им кутия снимах картичката и я пратих на моя съпруг да я види. Оказа се, че той я показал на колегите си, те я харесали и си поръчаха да им направя още картички от този модел. Така започнах да правя картички и по поръчка. След време се замислих, че би било добре да потърся място, където бих могла да оставя картичките за продажба. Не след дълго се договорих с управителката на една галерия. За съжаление галерията не беше на хубаво място и почти никой не влизаше в нея, затова и не успях да продам много чрез нея. В момента част от картичките са в една книжарница.

Интересното е че покрай мен, моята дъщеричка се научи да рисува. Често когато сядам да правя картички, тя си взима нейните моливи и почва да ме кара да и нарисувам мечо, мишо, рибка и т.н., след което се опитва и тя да ги нарисува. Вече може да рисува рибки :) а е само на две годинки.

Наскоро родих още едно момиченце, преди да се роди то, аз отново се чудех: сега с две дечица, дали ще имам време за моето хоби? Оказа се, че когато имаш силно желание, вдъхновение и правиш нещата с много любов винаги намираш време и за децата, и за семейството и за хобито! :)